Комуникативни нарушения в детска възраст

Комуникативните нарушения представляват отклонение в речта на говорещия от езиковата норма, приета в дадена езикова среда. В детска възраст биват:

  • Артикулационни нарушения – най – често срещаните комуникативни нарушения. Те се изразяват в замени, пропуски или изопачаване на съгласни звукове, като най – често това са „Р”, „Л”, „С”, „З”, „Ц”, ”Ш”, „Ж”, „Ч”. Неправилното произношение на звуковете след 5 годишна възраст при дете с интелект в норма, се приема за нарушение.
  • Заекване – нарушение на плавността на речта, което се смята за трудно отстранимо и често даващо рецидив. Речта е накъсана. Наблюдава се повторение или удължаване на звукове, срички, думи. Най – често се проявява от 2 до 5 години.
  • Нарушения на писмената реч – изразяват се в допускане на грешки при писане и четене, които биват: замени, пропускане, добавяне, разместване на букви, неправилно изписване на графеми, произволно накъсване или съединяване на думи, пропускане или изкривяване на редовете при писане, диагонално четене, бавен темп на писане и четене, граматически грешки.
  • Алалия /общо недоразвитие на речта/ – пълно отсъствие или грубо недоразвитие на речта. Характерно е късното проговяране. Наблюдава се изразено отклонение от нормата на всички страни на речта – артикулация, речников запас, граматика.
  • Ринолалия – нарушение на тембъра на гласа и звукопроизношението в следствие на вродени цепнатини на устната и/или носовата кухина. Наблюдават се носов тембър и специфични особености на произношението.
  • Дизартрия – изразява се в нарушения на дишането, фонацията, артикулацията и плавността на речта в следствие на детска церебрална парализа.
  • Детска говорна апраксия – изразява се с разстройство в дишането, фонацията, прозодиката и артикулацията.
  • Фонационни / гласови / нарушения – изразяват се в пълна загуба на глас, патологични прояви на неговата сила, височина и тембър или „гъгнив глас”.

Нарушенията на говора се дължат на различни причини и имат разнообразна симптоматика. Някои от тях се ограничават само до липса, замяна или неправилно изговаряне на един или няколко звука. Това са артикулационните нарушения.

Обикновено проблемите са със звукове от късния онтогенезис (р, л, с, з, ц, ч, ш, ж), за които се изискват добре развити слухово възприятие, внимание и памет и прецизни, координирани движения на долната челюст, устните и езика. Етиологията предимно е от органичен характер (аномалия в структурата на говорен орган) или от функционално естество (неточност в слуховото възприемане на фонемите, нарушена функция на подвижните говорни органи, неправилен модел в семейството и погрешно заучаване и др.).

Говорът се нарушава още при асинхрон в процесите дишане, фонация и артикулация. Само координираната дейност между тях води до продукцията на чист и ясен звук. При наличие на вродена цепка на устната и/или небцето се получава ринолалия, а при детска церебрална парализа - дизартрия. И при двете говорни нарушения дишането е повърхностно, фонацията е специфична, а артикулацията силно увредена като засегнати могат да бъдат много звукове от различни групи.

Когато страдат само качествата на гласа, неговата височина, сила или тембър – нарушенията се определят като гласови - дисфония (частична промяна в гласа), афония (пълна липса на глас) или ринофония (атипичен тембър – хиперназален или хипоназален).

При промяна в плавността, темпа и ритъма на речевия поток се получава заекване. Говорещият трудно образува първия звук (обикновено преграден к, г, б), удължава го или го повтаря, удвовява сричките, променя местата им, бои се да започне разговор. Запъване или физиологично, възрастово обусловено заекване, органично или невротично заекване са въпроси, които изискват уточняване.

Когато липсва лепет, бави се появата на първата дума и изречение, при невъзможност за разбиране, беден за възрастта речник, трудно артикулиране, бъркане на думи по сходство, разместване или изпускане на срички, аграматичен словоред и др. ( с или без поведенчески проблеми), нарушенията се определят като езикови. Етиологията е различна като сред водещите причини са вродената или придобита травма на главния мозък, хипоксия при раждането, тежко вирусно заболяване с висока температура и др.

Езиковите нарушения се проявяват в клиничната картина на пациенти със забавено общо развитие, също като вторични отклонения при синдроми или като самостоятелни, специфични езикови нарушения (алалия) с ярко подчертан дефицит на определен компонент от езиковата система (фонология, морфология, семантика, синтаксис, прагматика).

При невъзможност за запаметяване на символите на езика (знаци, букви, цифри) или когато страда научаването на писането, четенето и смятането, нарушенията влизат в групата на обучителните трудности - дисграфия, дислексия, акалкулия.

Всеки един от изброените проблеми може да бъде преодолян преди да остави траен отпечатък върху личността, психиката, самооценката.

  • какво е аутизъм
  • области на абнормно функциониране при аутизъм
  • видове генерализирани разстройства на развитието

Според Международна класификация на болестите (МКБ-10) генерализираните разстройства на развитието са група разстройства, характеризиращи се с качествени нарушения в социалните взаимоотношения, в начина на комуникация и ограничен, стереотипен, повтарящ се комплекс от интереси и дейности.

Проф. В. Матанова посочва следните три области с абнормно функциониране при ГРР:

  • СОЦИАЛНО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ при децата от аутистичния спектър:
    • Понижен или липсващ социален интерес, липса на инициатива за свързване с другите.
    • Децата с аутизъм предпочитат да останат насаме, пред възможността да бъдат в компанията на другите.
    • Липсваща или нарушена имитация.
    • Липса на игрова дейност с другите.
    • Липса на контакт „очи в очи”.
    • Липса на емоционална реакция при среща с познати.
    • Детето с аутизъм не забелязва присъствието на другите.
    • Не диференцира отношението си към близки, познати и непознати хора.
  • КОМУНИКАЦИЯ при децата от аутистичния спектър:
    • Детето с аутизъм не може да поддържа диалог, даже при добри речеви умения.
    • За децата с аутизъм са характерни тежки нарушения в езиковата употреба. Налице е невъзможност за овладяване на лично местоимение в 1 л. ед. ч.
    • Ехолалична реч.
    • Липса на въображение и второразредни представи.
    • Липса на символни жестове.
    • Нарушена невербална комуникация.
  • ПОВЕДЕНЧЕСКИ НАРУШЕНИЯ при децата от аутистичния спектър:
    • Характерни за децата с аутизъм са двигателните стереотипи.
    • Децата аутисти проявяват интерес към части на обекти.
    • Децата от аутистичния спектър демострират дистрес при промяна в заобикалящата среда.
    • Липса на спонтанност и инициативност.
    • Липса на реакция при молба от страна на другите.
    • Особени хранителни навици.
    • Неадекватни емоционални реакции.
    • Агресивно и автоагресивно поведение.

Според Международна класификация на болестите към генерализираните разстройства на развитието се отнасят:

  • Детски аутизъм (Аутистично разстройство)
  • Атипичен аутизъм
  • Синдром на Rett
  • Друго дезинтегративно разстройство в детството
  • Синдром на Asperger

ДЕТСКИ АУТИЗЪМ (АУТИСТИЧНО РАЗСТРОЙСТВО)
 Детският аутизъм е вид генерализирано разстройство на развитието, което се дефинира с наличие на абнормно или нарушено развитие, възникнало преди тригодишна възраст, характерен тип на абнормно функциониране във всички три сфери на психопатологията: на социалните взаимоотношения, на комуникацията, на поведението, което е повтарящо се, ограничено и стереотипно. В допълнение към тези специфични диагностични признаци, децата с аутизъм често страдат и от ред други неспецифични проблеми като фобии, смущения в съня и храненето, краткотрайни изблици на гняв и (насочена към себе си) агресия.

АТИПИЧЕН АУТИЗЪМ
 Атипичният аутизъм е вид генерализирано разстройство на развитието, което се различава от детския аутизъм или по възрастта на поява на първите симптоми (след тригодишна възраст), или поради това, че не са удовлетворени всичките три набора диагностични критерии (социални взаимоотношения, комуникация и поведение, което е повтарящо се, ограничено и стереотипно). Атипичният аутизъм възниква най-често при деца с тежко умствено изоставане и при деца с тежко специфично разстройство в развитието на рецептивната реч.

СИНДРОМ НА RETT (РЕТ)
 Синдромът на Rett е състояние, наблюдавано засега само у момичета, при което явно нормалното ранно развитие обикновено бива последвано от частична или пълна загуба на речта и уменията за придвижване и използване на ръцете, заедно със забавяне растежа на главата. Началото обикновено е във възрастта между 7 и 24 месец. Характерни са: Загуба на целенасочените движения на ръцете, поява на стереотипни движения с извиване на ръцете и хипервентилация; Развитието на играта и социалните умения бива задържано, но съществува тенденция за запазване на социалните интереси; Във възрастта около четири години започва да се развива атаксия и апраксия на тялото, които често биват последвани от хореоатетозни движения; Почти неизменно се стига до тежка умствена изостаналост.

ДРУГО ДЕЗИНТЕГРАТИВНО РАЗСТРОЙСТВО В ДЕТСТВОТО
 Това е вид генерализирано разстройство на развитието, което се определя от наличието на период на явно нормално развитие до отключването на разстройството. След това, в продължение на няколко месеца, се наблюдава ясно очертан период на загуба на овладени отпреди умения, обхващащи няколко области на развитието. Обикновено това се придружава от обща загуба на интерес към околната среда; от спереотипни, повтарящи се двигателни маниеризми; и от нарушени социални взаимоотношения и комуникация.

СИНДРОМ НА ASPERGER
 Това е разстройство с неопределена нозологична валидност, което се характеризира със същите качествени нарушения на социалните взаимоотношения, които са присъщи за аутизма, заедно с ограничен, стереотипен, повтарящ се комплекс от интереси и дейности. Различава се от аутизма предимно по липсата на общо закъснение или изоставане в езика, или в когнитивното развитие. Това разстройство често се съчетава с тромавост. Налице е силно изразена тенденция абнормноститет да персистират в юношеството и в зряла възраст. В ранната зряла възраст може да се появят психотични епизоди.

  • какво е дислексия
  • какво е дисграфия
  • какво е дискалкулия

Според Международна класификация на болестите (МКБ-10) специфичните разстройства на училищните умения са разстройства, при които нормалните начини за придобиване на умения са увредени още в ранните стадии на развитието. Нарушението не е просто последица от липсата на възможност на научаване, както и не е резултат от умствено изоставане, не се дължи на мозъчна травма или прекарано заболяване на мозъка.

СПЕЦИФИЧНО РАЗСТРОЙСТВО НА ЧЕТЕНЕТО (ДИСЛЕКСИЯ)
 Основният признак на дислексията е специфично и значимо нарушение в развитието на уменията за четене, което не може да бъде обяснено само с умствената възраст на детето, с проблеми в остротата на зрението или с неадекватно обучение в училище.

  • Могат да са засегнати уменията за разбиране на прочетеното, уменията за разпознаване на прочетените думи, уменията за четене на глас и изпълнението на задачи, изискващи четене.
  • Често се придружава от затруднения в правописа.
  • Децата с дислексия имат в анамнезата си данни за специфични разстройства в развитието на речта и езика.
  • За годините на ходене на училище често се наблюдават свързани с това разстройство емоционални и поведенчески нарушения.

ВИДОВЕ ДИСЛЕКСИЯ:

  • Фонематическа дислексия:
     - Нарушен е фонематичния анализ и синтез.
     - Наблюдават се грешки като побуквено четене, нарушена звуково-сричкова структура на думите (пропускане са съгласни при думи със струпани съгласни, добавяне на гласни, замени на гласни и на съгласни).
  • Семантическа дислексия:
     - Нарушен е процесът на разбиране при правилно и плавно четене.
     - Може да се прояви като нарушение при четене на срички, на цели думи, изречения.
     - Пропуски се демострират и като трудно произнасяне на думите по срички или в затруднено побуквено произнасяне на думите.
  • Аграматическа дислексия:
     - Налице е неправилно съгласуване и членуване, неточно използване на глаголни времена.
  • Оптическа дислексия:
     - Нарушено е графичното разпознаване.
     - Допускат се замени и промяна на графичната структура на букви, които са със сходни елементи.
  • Мнестическа дислексия:
     - Трудно разпознаване и усвояване на буквите и недиференцирани замени.
     - Децата не разпознават букви, пропускат ги или дори пропускат цели думи.
     - Не могат да възпроизвеждат поредица от букви или думи.

СПЕЦИФИЧНО РАЗСТРОЙСТВО НА ПРАВОПИСА (ДИСГРАФИЯ)
 Основният признак при дисграфията е специфично и значимо нарушение на развитието на уменията за правопис при липса на специфично разстройство на четенето, което не може да бъде обяснено с ниска умствена възраст на детето, с проблеми в остротата на зрението или с неадекватно обучение в училище. Дисграфията засяга както способността за произнасяне на буквите в думата, така и правилното изписване на думите.

Дисграфията може да се прояви като:

  • Бавно писане.
  • Неправилна посока на писмените знаци и номера.
  • Много силен или много слаб натиск.
  • Много големи или много ситни графични знаци.
  • Огледално изписване.
  • Много голям наклон.
  • Нечетлив почерк.
  • Затруднения в пространственото оформление.
  • Невъзможност да се следва хоризонтална линия.

СПЕЦИФИЧНИ РАЗСТРОЙСТВА НА АРИТМЕТИЧНИТЕ УМЕНИЯ (ДИСКАЛКУЛИЯ)
 Дискалкулията обхваща специфично нарушение на аритметичните умения, което не може да бъде обяснено само с умствено изоставане или неадекватно обучение в училище. Дефицитът засяга предимно умението за извършване на основните аритметични действия – събиране, изваждане, умножение и деление, – а не само по-абстрактните математически умения, свързани с алгебра, тригонометрия, геометрия или изчисления.

СМЕСЕНО РАЗСТРОЙСТВО НА УЧИЛИЩНИТЕ УМЕНИЯ
 Това е недобре определена остатъчна категория от разстройства, при която значително са увредени както аритметичните умения, така и уменията за четене и правопис, но при която нарушението не може да се обясни само с общо умствено изоставане или с неадекватно обучение в училище.

  • какво е дислалия

Дислалията е най-често срещаното артикулационно нарушение. Терминът дислалия (от гр. dis – разстройство на функцията и lalio – говоря) е въведен от швейцарския лекар Шултес през 1830 г. В Международна класификация на болестите (МКБ–10) дислалията е включена в рубрика F 80.0 като част от Специфичните разстройства на артикулацията и обединява група от нарушения на устната реч, които се характеризират със следните общи признаци:

  • Органично или функционално обусловено нарушение на звукопроизношението.
  • Нормална слухова функция.
  • Запазена инервация на речевия апарат.
  • Съхранен интелект на страдащите субекти.

В логопедията се разграничават три основни групи неправилно произношение на звуковете:

  • Изопачено произношение на звуковете (дисротацизъм, дисламбдацизъм, диссигматизъм и т.н.)
  • Заместване на звукове с други звукове (параротацизъм, параламбдацизъм и т.н.)
  • Пропускане на звукове (аротацизъм, аламбдацизъм, асигматизъм и т.н.)

ВИДОВЕ ДИСЛАЛИЯ:
 Нарушената артикулация по групи звукове се дели на:

  • Вокализъм – нарушено произношение на всички гласни звукове.
  • Сигматизъм – нарушено произношение на съскащите („с“, „з“, „ц“, „дз“) и шушкащите („ш“, „ж“, „ч“, „дж“) звукове.
  • Капацизъм – нарушена артикулация на звук „к“.
  • Гамацизъм – нарушена артикулация на звук „г“.
  • Тетизъм – нарушена артикулация на звук „т“.
  • Делтизъм – нарушена артикулация на звук „д“.
  • Фитизъм – нарушена артикулация на звук „ф“.
  • Витизъм – нарушена артикулация на звук „в“.
  • Хитизъм – нарушена артикулация на звук „х“.
  • Йотизъм – нарушена артикулация на звук „й“.
  • Ротацизъм – нарушена артикулация на звук „р“.
  • Ламбдацизъм – нарушена артикулация на звук „л“.
  • Пюизъм – нарушена артикулация на звук „п“.
  • Бетизъм – нарушена артикулация на звук „б“.
  • Мюизъм – нарушена артикулация на звук „м“.
  • Нитизъм – нарушена артикулация на звук „н“.

ПРИЧИНИ ЗА ДИСЛАЛИЯТА:

  • Аномалии на зъбно-челюстната система:
     - Заболявания на челюстите. Наблюдават се вродени аномалии – например силно издаване на горната или долната челюст напред. Огнестрелните наранявания също могат да причинят тежки повреди на челюстите, съпроводени с речеви нарушения. При тези случаи се налага операция с последващи логопедични упражнения.
     - Заболявания на зъбите. Тук се отнасят някои вродени дефекти или ранно придобити увреждания, като неправилна захапка (предна или странична), аномалии в съзъбието и др.
  • Аномалии на устните и езика:
     - Заболявания на устните: Най-често те се дължат на вродени аномалии – вродена цепнатина на горната устна или комбинация на тази малформация с цепнатината на твърдото и мекото небце и на мъждеца. Заболяванията на устните водят до механични дислалии, при които се наблюдава неправилно произнасяне на двуустните звуци (п, б, м). Понякога се наблюдава и неправилно произнасяне на някои от гласните, които звучат глухо.
     - Заболявания на езика: Детето може да се роди с малък или голям език, но тези отклонения в размера се срещат сравнително рядко и не причиняват големи затруднения в произнасянето на думите. Късата връзка под езика е сравнително рядко явление, което по начало не нарушава особено говорните възможности.
  • Аномалии на твърдото и мекото небце:
     - Заболяванията на небцето са от голямо значение, тъй като при тях се наблюдава носов говор и други отклонения в речта. Нарушенията на небцето биват открити и закрити. При откритите издишваната струя минава през носната кухина чрез вродена аномалия – цепнатина на твърдото небце. Подобни явления могат да се наблюдават и при парализи на мекото небце – най-често след боледуване от дифтерит. Към измененията на небцето се отнася голяма група вродени малформации – цепнатина на средната или страничната част на твърдото небце, както и възпалителни заболявания с пробив на небцето, дължащ се най-често на остеомиелит, травми, огнестрелни наранявания и др.
  • Механични препятствия в гълтачната или носната кухина:
     – Тези нарушения водят до носов говор, който се дължи на това, че въздушната струя преминава в носната кухина при произнасянето на звуците „м“ и „н“. Поради това тези звуци се чуват глухо, тъпо.
  • Недоразвитие на звукоразличителната способност
  • Неправилна артикулация в семейството